Геният на световното кино лъжел журналистите

Днес се навършват 125 години от рождението му

Федерико Фелини се ражда на 20 януари 1920 г. в Римини и умира от инсулт в Рим на 73 г. Оставя ярка следа в киното с емблематични филми като Пътят (1954), Сладък живот (1960), Осем и половина (1963), Амаркорд (1974). Фелини е представител на течението в италианското кино, наречено неореализъм. То се появява след Втората световна война и представя живота на хората от бедната работническа класа в противовес на холивудските бляскави продукции, показващи лековат и охолен живот. Малко преди смъртта си през 1993 г. Федерико Фелини получава Оскар за цялостен принос в областта на изкуството. Приживе има общо 65 различни филмови награди.

Малко известни факти за широката публика  

Фелини лъжел безобразно по време на интервюта, тъй като мразел журналистите, въпреки че това е била една от първите му работи като млад.

Като дете италианецът е запленен от изкуството на цирка и клоуните, чийто образ по- късно присъства в почти всички негови филми. Като малък Федерико Фелини обича и да рисува. Често чете популярното списание Кориери деи пиколи. В него редовно открива преводи на американски комикси, които оказват влияние върху работата му в киното.

През 1937 г. Фелини и художникът Демос Бонини отварят ателие за портрети в Римини.

По-късно режисьорът започва да изкарва прехраната си като карикатурист.

За решаващ момент в живота му се счита работата му за списание Марк’Аурелио, където води постоянната рубрика Ще чуете ли, каквото имам да ви кажа? в продължение на 3 години – от 1939 г. до 1942 г. Запознава се с известни личности от шоубизнеса и постепенно започва да пише скечове за киното. Става асистент на кинорежисьора Роберто Роселини. А години по-късно прави шаржове и скицира своите филмови герои.

Започва кариерата си като асистент на друг голям италиански кинорежисьор Роберто Роселини. Едни от най-добрите му филми са: „Осем и половина“, „Сладък живот“, „Пътят“, „Амаркорд“. През 1948 г. се снима заедно с Ана Маняни във филма „Любовта“. Няколко месеца преди смъртта си, през март 1993 г. получава „Оскар“ за цялостно творчество. Наградата му е връчена от Марчело Мастрояни и София Лорен.

„Аз се влюбих в собственото си отражение в нейните очи.” – казвал Фелини за Джулиета Мазина.

„Това е жената, създала Фелини!“ – казвали често хората за Джулиета Мазина. Самият Фелини бил съгласен с това.

Емблематични изказвания на Федерико Фелини:  

Истинската магия е тази на киното, убеден е италианецът.

„Животът е комбинация от магия и паста.“

„Киното е стара блудница, като цирка и вариетето, която знае как да ви предложи различни удоволствия.“

“Аз съм просто разказвач, а киното е моят начин да разказвам истории. Харесвам го, защото пресъздава живота в неговото движение и цялост, уголемява го, съживява го. Много по-близо е до чудотворното сътворение, отколкото всяко друго изкуство – рисуването, музиката и дори литературата. Киното не е само изкуство, то е нова форма на живот, има свой ритъм, каданси, перспективи.”

„Единствените граници на човешкото същество са границите на неговото въображение.“

“Ако всички пазехме повече тишина, може би щяхме да разберем нещичко за живота.”

„Цензурата е реклама, платена от правителството.“

“Филмите са като сънищата, киното използва техния език. Години минават за секунда, в миг се пренасяш от едно място на друго. Сънищата са моята реалност и материята, от които са направени филмите ми.”

“Една творба не е никога само измислица или само истина. Тя е това, което е.”

“Всяко изкуство е автобиографично. Перлата е автобиографията на мидата.”

“Единственото място, където можеш да си диктатор и да те обичат, е на снимачната площадка.”

„Щастието е просто временно състояние, което преминава в нещастие. За наше щастие, то също работи за нас – по друг начин. И всичко е част от карнавала, нали… „